Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите,
защото нямам право на измамата,
че имам смелост пак да скоча в кладата,
наречена от някой „свят за двама“.
Да, знам, че няма пръстите ти огнени
вълшебства да рисуват по лицето ми.
От мислите си, вярвах, че прогонвам те,
но дом ти сторих, в храма на сърцето си. ...