21.10.2007 г., 13:03

НеВъзможности...

1K 0 18
***
През всичките си дни...
стени...
грехопадения...
премина гордостта ми, ослепяла до безумие...
И в стайните души...
картини...
и стремления...
се заковах в единственото плахо обезлуние...

Откъртих от паважа сън...
война...
богоразпятие...
и татуирах си копнеж за истинско ухание...
Намразих се... и дъх...
и смрад...
от кал зачатие...
нарамих в себе си едно кървящо знание...

Във всеки кръстоносец...
роб...
евнух...
удавих всячески неделни болести...
Изрових от пръстта греха...
и сласт...
и слух...
и зрение за древните ни користи...

През всичките си дни...
и страхове...
измислици...
Увиснах на бесило с истински подводности...
И в жежки небеса...
звезди...
орисници...
Открих за всички болки...
НеВъзможности...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...