Oct 21, 2007, 1:03 PM

НеВъзможности...

  Poetry
1K 0 18
***
През всичките си дни...
стени...
грехопадения...
премина гордостта ми, ослепяла до безумие...
И в стайните души...
картини...
и стремления...
се заковах в единственото плахо обезлуние...

Откъртих от паважа сън...
война...
богоразпятие...
и татуирах си копнеж за истинско ухание...
Намразих се... и дъх...
и смрад...
от кал зачатие...
нарамих в себе си едно кървящо знание...

Във всеки кръстоносец...
роб...
евнух...
удавих всячески неделни болести...
Изрових от пръстта греха...
и сласт...
и слух...
и зрение за древните ни користи...

През всичките си дни...
и страхове...
измислици...
Увиснах на бесило с истински подводности...
И в жежки небеса...
звезди...
орисници...
Открих за всички болки...
НеВъзможности...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...