Неяснота
В мрака заслепена се лутах,
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат
след дъжда проливен,
пак сама се разхождах в гъстата гора,
обгърната от мъглата на моята душа.
Мисли яросно препускаха в мен,
но ни една не беше истина.
Зашеметена, опиянена лутах се...
търсих изхода от този ад
на моята душа,
адът, който замъглява всяко чувство,
всеки порив и копнеж.
Изморена ли бях?
Искам да подредя всяко кътче в моята глава,
да сложа всяко чувство на мястото, където е,
за да не се бърка пак моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
