Неяснота

12.11.2007 г., 9:01 ч.

Поезия

486 0 2

В мрака заслепена се лутах,

минало далечно пак ме следеше,

неясно защо главата трептеше,

зашеметена ли беше?

Опиянена от горския аромат

след дъжда проливен,

пак сама се разхождах в гъстата гора,

обгърната от мъглата на моята душа.

Мисли яросно препускаха в мен,

но ни една не беше истина.

Зашеметена, опиянена лутах се...

търсих изхода от този ад

на моята душа,

адът, който замъглява всяко чувство,

всеки порив и копнеж.

Изморена ли бях?

Искам да подредя всяко кътче в моята глава,

да сложа всяко чувство на мястото, където е,

за да не се бърка пак моето сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.