Nov 12, 2007, 9:01 AM

Неяснота 

  Poetry
566 0 2

В мрака заслепена се лутах,

минало далечно пак ме следеше,

неясно защо главата трептеше,

зашеметена ли беше?

Опиянена от горския аромат

след дъжда проливен,

пак сама се разхождах в гъстата гора,

обгърната от мъглата на моята душа.

Мисли яросно препускаха в мен,

но ни една не беше истина.

Зашеметена, опиянена лутах се...

търсих изхода от този ад

на моята душа,

адът, който замъглява всяко чувство,

всеки порив и копнеж.

Изморена ли бях?

Искам да подредя всяко кътче в моята глава,

да сложа всяко чувство на мястото, където е,

за да не се бърка пак моето сърце.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Искам да подредя всяко кътче в моята глава,
    да сложа всяко чувство на мястото, където е,
    за да не се бърка пак моето сърце."

    Пожелавам ти да успееш да постигнеш това!
    Страхотно стихче...красота!6+
  • Усмихни се , Юлия.Подредила си
    мислите си в много хубаво стихотворение.
    С обич за теб.
Random works
: ??:??