В мрака заслепена се лутах,
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат
след дъжда проливен,
пак сама се разхождах в гъстата гора,
обгърната от мъглата на моята душа.
Мисли яросно препускаха в мен,
но ни една не беше истина.
Зашеметена, опиянена лутах се...
търсих изхода от този ад ...