Неяснота
В мрака заслепена се лутах,
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат
след дъжда проливен,
пак сама се разхождах в гъстата гора,
обгърната от мъглата на моята душа.
Мисли яросно препускаха в мен,
но ни една не беше истина.
Зашеметена, опиянена лутах се...
търсих изхода от този ад
на моята душа,
адът, който замъглява всяко чувство,
всеки порив и копнеж.
Изморена ли бях?
Искам да подредя всяко кътче в моята глава,
да сложа всяко чувство на мястото, където е,
за да не се бърка пак моето сърце.
© Юлия Илиева All rights reserved.
