Когато видя падащите от дърветата листа,

аз зная, че отново дошла е есента,

училището мило отворило е своята врата

за учениците изморени от лятната ваканция.

И тази учебна година ще посрещне много нови и непознати лица...

Стоя отсреща, кимайки с глава и с усмивка на уста,

спомням си сякаш бе вчера, когато и аз за първи път прекрачих прага

на училище - с вече познатите лица ...

С бившите възпитаници на Професионалната гимназия.

Училище любимо,

към теб обръщам се сега,

за всички четири години, преливащи от радост и тъга,

изричам аз към тебе тези искрени слова...

Помни, че ще ми липсва всичко,

ще ми липсваш ти,

всички ученици и учители...

Но най-много ще ми липсват ученическите ми мечти...

И днес, в този ден, в този час...

Училище скъпо, сбогувам се с тебе аз...

Знаеш, че сега отивам си,

но просто няма как...

а след време, обещавам,

че ще дойда да те видя пак.

По нападалите, жълти, есенни листа

гордо към тебе някога аз отново ще вървя...

За да те видя, даскало, дали си остаряло,

че в спомените мои ще бъдеш леко избледняло...

Посветено на ПГТТ "Атанас Димитров", град Нова Загора :)