31.10.2006 г., 1:40

Незапалени свещи

920 0 0

Безлунно небе гледа ме скрито

зад облаци дъждовно-мъгливи,

почернели в тъмни стихии,

в бездните си грозни и сиви.

 

Зад мътно стъкло с капки горчиви

погледа ми пак търси луната,

дано зад облак я види,

дано просветне надежда в тъмата.

 

А небето свенливо я крие

от погледи празни, зловещи

и ние вървим в тъмнината –

блуждаещи с незапалени свещи.                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...