Незапалени свещи

Poetry

922 0 0

Безлунно небе гледа ме скрито

зад облаци дъждовно-мъгливи,

почернели в тъмни стихии,

в бездните си грозни и сиви.

Зад мътно стъкло с капки горчиви

погледа ми пак търси луната,

дано зад облак я види,

дано просветне надежда в тъмата.

А небето свенливо я крие

от погледи празни, зловещи

и ние вървим в тъмнината –

блуждаещи с незапалени свещи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9