Незримо
Вихрушка се изви
над душевната ми стряха
и отвя последните мечти -
но това мечти ли бяха...?
То бе плах един копнеж,
бял мираж пустинен
или както там го наречеш
това истинско незримо.
То бе моят тъжен пристан
на онзи самотен остров,
изплуващ горе в мигове
на горест и любов...
Няма го сега, потъна.
Душата ми спасява се сама.
Вярно, салът ми е дървен,
остава да се взирам за земя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
