Вихрушка се изви
над душевната ми стряха
и отвя последните мечти -
но това мечти ли бяха...?
То бе плах един копнеж,
бял мираж пустинен
или както там го наречеш
това истинско незримо.
То бе моят тъжен пристан
на онзи самотен остров,
изплуващ горе в мигове
на горест и любов...
Няма го сега, потъна.
Душата ми спасява се сама.
Вярно, салът ми е дървен,
остава да се взирам за земя...
© Валдемар All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
