Ничий мъж
В ръцете му - ръце на покорител,
и тази нощ усмихната ще спя.
А ти ще си отново само зрител
на нечия любов. В една ръка
със чаша попривършило уиски,
във другата - с полуугаснал фас,
ще искаш да прогониш всички мисли
от своята глава. Ала тогаз,
пред тебе някой страстно ще целуне
момичето със розовия шал.
Страстта им пред очите ти ще лумне
и ти ще се почувстваш остарял.
Не с двеста, а със хиляди години.
Не - бавно, за минути... Изведнъж!
Припомняйки си всичките причини
да станеш тъй самотен. Ничий мъж.
Забравил точно как се изпотяват
ръцете му при допир със жена.
Забравил точно как се покоряват
най-слабите, най-сладките места...
Затрупал с прах сърцето и душата.
Изгубил всеки повод за живот.
Разбрал за кой ли път, че на земята
човек е просто никой без любов.
Аз исках от това да те предпазя,
но ти не го разбра. Не ме прие...
В прегръдките му утре ще се глезя.
А ти ще изтрезняваш. Със кафе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
