Ние, виждащите
500
0
0
С ясната мисъл за новия път
поехме нагоре, ще ни разберат.
Останахме диви, самотни и зли,
не търсим порока, не сме по-добри.
Сънувахме бавно, живяхме добре,
мъдрувахме, спахме, пасяхме овце.
Живяхме на тъмно, живяхме във мрак,
проклети и бесни, нестихнали в бяг.
Жалеехме мрачно, кънтяхме сами,
потъвахме, гряхме, умряхме дори.
А утре, когато денят ни огрее,
ще пеем таз песен, която се смее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
