Ние, виждащите

С ясната мисъл за новия път
поехме нагоре, ще ни разберат.
Останахме диви, самотни и зли,
не търсим порока, не сме по-добри.

Сънувахме бавно, живяхме добре,
мъдрувахме, спахме, пасяхме овце.
Живяхме на тъмно, живяхме във мрак,
проклети и бесни, нестихнали в бяг.

Жалеехме мрачно, кънтяхме сами,
потъвахме, гряхме, умряхме дори.
А утре, когато денят ни огрее,
ще пеем таз песен, която се смее.