7.02.2007 г., 1:19

Никога

1.4K 0 1

Дали ще те видя някога

моя любов, дали ще си спомниш

онова малко дете, което те

обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне?

                       Ще си спомниш ли ?

-         Никога веч!

 

 

Много неща делят те от мене,

пропасти вечни и дните предишни.

Зная, че си безкрайно далеч и

връщане няма, ала сред мрака студен

искам пак да си тук... Дали ще дойдеш?

-         Може би никога веч!

 

 

Губя се в нощта, потънала в мрак

и животът спира в този миг.

Сърцето мъртво е без теб, разбери

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

-         Може би никога веч!

 

 

Обезверена скитам сама:

тъмно, страшно е вред.

Има ли лъч на надежда

чакам и питам се веч,

чакам... Ще има ли?

                 - Може би никога веч!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смел експеримент. Браво.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....