Никога

Дали ще те видя някога

моя любов, дали ще си спомниш

онова малко дете, което те

обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне?

                       Ще си спомниш ли ?

-         Никога веч!

Много неща делят те от мене,

пропасти вечни и дните предишни.

Зная, че си безкрайно далеч и

връщане няма, ала сред мрака студен

искам пак да си тук... Дали ще дойдеш?

-         Може би никога веч!

Губя се в нощта, потънала в мрак

и животът спира в този миг.

Сърцето мъртво е без теб, разбери

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

-         Може би никога веч!

Обезверена скитам сама:

тъмно, страшно е вред.

Има ли лъч на надежда

чакам и питам се веч,

чакам... Ще има ли?

                 - Може би никога веч!