Оставете ме сама! Не искам нищо от
живота! Искам само да плача, да викам,
да дера! Искам само него, а живота ми
го отне!
Искам сама да заспивам, сама да стоя!
Не искам живот - върнете ми обратно
любовта! Имах само нея на света!
Аз не съм човек без него! Раните
отварят се една, подир една! Останах
тъй сама! Болката ми е голяма, няма кой
да ме прегърне, да ми върне радостта!
Толкова ли много искам, толкоз ли греша?
За една прегръдка мечтая,за две топли думи
от душа, някой да залепи разбитата душа!
Но оставам сама! Иронично говоря! Със себе си
правя си шега, а искам да плача, да викам, да дера!
Пада поредната нощ. В легото лягам сама! И днес
никой не ме прегърна, никой не каза, че не греша!
Всеки за любов ми говори, имало други за мен на
света! Мислят, че съм добре! Всеки за любов ми говори!
Никой ли не разбира, че без него черен за мен е деня
и от болка ще умра???
© Любослава Банова Всички права запазени