17 июл. 2007 г., 09:15

Никой

899 1 1

                    Оставете ме сама! Не искам нищо от
                    живота! Искам само да плача, да викам,
                    да дера! Искам само него, а живота ми
                    го отне!
                    Искам сама да заспивам, сама да стоя!
                    Не искам живот - върнете ми обратно
                    любовта! Имах само нея на света!
                   
                    Аз не съм човек без него! Раните
                    отварят се една, подир една! Останах
                    тъй сама! Болката ми е голяма, няма кой
                    да ме прегърне, да ми върне радостта!
                    Толкова ли много искам, толкоз ли греша?

                    За една прегръдка мечтая,за две топли думи
                     от душа, някой да залепи разбитата душа!
                    Но оставам сама! Иронично говоря! Със себе си
                    правя си шега, а искам да плача, да викам, да дера!

                    Пада поредната нощ. В легото лягам сама! И днес
                    никой не ме прегърна, никой не каза, че не греша!
                    Всеки за любов ми говори, имало други за мен на
                    света! Мислят, че съм добре! Всеки за любов ми говори!
                    Никой ли не разбира, че без него черен за мен е деня
                    и от болка ще умра???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • гарантирам,че няма да умреш.наплачи се,накрещи се,изкъпи се и... ще ти олекне

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...