Никой не си отива...
Никой не си отива истински -
остават ръцете,
рисували нежност...
Остават очите -
магия и грях,
остават думите,
родили надежда
и устните -
с дива и пагубна страст.
Остават усмивките,
босите стъпки
в тревата, приела без свян
телата ни, търсещи своята същност,
смеха ни, в нощта разпилян...
И болка остава,
но тя е прозрение
с дъха на помитащ пожар.
И нека изгаря -
ранена, но жива,
чрез болката пареща знам,
че никой истински не си отива,
защото остават във нас -
ръцете, рисували нежност,
очите - магия и грях
и вечната луда надежда
за обич под звездния прах...
остават ръцете,
рисували нежност...
Остават очите -
магия и грях,
остават думите,
родили надежда
и устните -
с дива и пагубна страст.
Остават усмивките,
босите стъпки
в тревата, приела без свян
телата ни, търсещи своята същност,
смеха ни, в нощта разпилян...
И болка остава,
но тя е прозрение
с дъха на помитащ пожар.
И нека изгаря -
ранена, но жива,
чрез болката пареща знам,
че никой истински не си отива,
защото остават във нас -
ръцете, рисували нежност,
очите - магия и грях
и вечната луда надежда
за обич под звездния прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
