Apr 12, 2007, 8:39 PM

Никой не си отива...

  Poetry
1.5K 0 12
Никой не си отива истински -
остават ръцете,
рисували нежност...
Остават очите -
магия и грях,
остават думите,
родили надежда
и устните -
с дива и пагубна страст.
Остават усмивките,
босите стъпки
в тревата, приела без свян
телата ни, търсещи своята същност,
смеха ни, в нощта разпилян...
И болка остава,
но тя е прозрение
с дъха на помитащ пожар.
И нека изгаря -
ранена, но жива,
чрез болката пареща знам,
че никой истински не си отива,
защото остават във нас -
ръцете, рисували нежност,
очите - магия и грях
и вечната луда  надежда
за обич под звездния прах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...