3.03.2009 г., 20:15

Никой за нея

884 0 1
Всеки миг очаквам нещо да ми кажеш,
че имаш чувства към мен да ми покажеш,
за любовта си да ми разкажеш,
че ме обичаш да ми докажеш.
От край време се надявах да си с мен,
но все оставах кварталния гамен.
Няма да крия, че те обичам.
Не мога да престана да ти се вричам.
Обичам те, просто теб самата,
но не ми се усмихва съдбата.
Не знам защо, но избра ти друг
и горчивината довлече ме до тук.
Защо ли си златна ти за мен?
Защо мечтая за теб всеки ден?
Спомням си, когато ми звънеше.
Това някак ме крепеше.
Ти с мен просто се раздели,
дори причините не сподели.
Как да те оставя?
Как мога да те забравя?
В живота си не виждам смисъл.
От него вече съм се отписал.
Кажете "чао" на кварталния гамен,
той ще бъде в ада в плен.
Може би тя не го заслужаваше,
щом чувствата му не оценяваше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...