Никоя
Прекърших се, изтрих се.
Mен ме няма. Дъждът вали.
Забравих името си, уморих се.
Защо да се помня
и защо да боли?
Забити стрели във плътта ми.
Някой се е учил да стреля.
Взел за мишена гръдта ми,
ме свлича в кална постеля.
Дъждът си вали, ще ме отмие,
а локвата слънцето ще изсуши.
Не ви опръсках, нали?
Как иначе? Нали съм никоя.
А исках да бъда красива,
като цветна зора
и само малко щастлива.
Господи, колко много съм искала...
Вали. Отмиват се чертите ми.
Разтварям се бавно в дъжда,
от мен не остава следа.
Сега кой ще ме нарани?
Нека опъва тетивата
на моите спомени,
нека забива остри стрели.
Не може и няма да ме нарани.
И няма вече така да боли.
Как иначе... нали съм никоя.
Тази нощ се сетих за този мой стих.
Моля, не го оценявайте!!!
Обичам ви!
Mен ме няма. Дъждът вали.
Забравих името си, уморих се.
Защо да се помня
и защо да боли?
Забити стрели във плътта ми.
Някой се е учил да стреля.
Взел за мишена гръдта ми,
ме свлича в кална постеля.
Дъждът си вали, ще ме отмие,
а локвата слънцето ще изсуши.
Не ви опръсках, нали?
Как иначе? Нали съм никоя.
А исках да бъда красива,
като цветна зора
и само малко щастлива.
Господи, колко много съм искала...
Вали. Отмиват се чертите ми.
Разтварям се бавно в дъжда,
от мен не остава следа.
Сега кой ще ме нарани?
Нека опъва тетивата
на моите спомени,
нека забива остри стрели.
Не може и няма да ме нарани.
И няма вече така да боли.
Как иначе... нали съм никоя.
Тази нощ се сетих за този мой стих.
Моля, не го оценявайте!!!
Обичам ви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
