НИМА?
Да те очаквам всеки път наивна и смирена?
Добра да бъда, готова да прощавам всеки грях?
Нима грехът се стапя, щом ти е простено
и всичко се превръща във отвеян прах?
Нима когато всеки път хлопне се вратата
и изчезнеш в нощния пустинен мрак,
за компания ще повикам при себе си тъгата?
Такава бях преди. Отдавна бях...
В мигове, в които мислех, че безумно те обичам
и чувствах се щастлива с мислите по теб.
Сега болят нозете ми от дълго тичане.
Не искам твойта милост, тя не е за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
