21.03.2008 г., 12:29 ч.

Нима  

  Поезия
446 0 0

Нима не можеш да ме чуеш.

Нима не искаш да ми кажеш истината.

Не мога да те забравя, сякаш съм ледена.

Усещам те, сякаш съм огънчето.

Тласкам се като сметана.

Но нима ме виниш, че не те разбирам.

Сълзите ми  се преобразиха в любов.

Намерих те скрит в огнището ми.

Не ме вини.

Протегни ръце.

Погледни ме.

Събуди ме...

Близо съм до теб и ще ме усетиш някой ден.

 

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??