Нима

Poetry

626 0 0

Нима не можеш да ме чуеш.

Нима не искаш да ми кажеш истината.

Не мога да те забравя, сякаш съм ледена.

Усещам те, сякаш съм огънчето.

Тласкам се като сметана.

Но нима ме виниш, че не те разбирам.

Сълзите ми се преобразиха в любов.

Намерих те скрит в огнището ми.

Не ме вини.

Протегни ръце.

Погледни ме.

Събуди ме...

Близо съм до теб и ще ме усетиш някой ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0