Нима!
"Утре ще те грабна! Искам те!
Да, за себе си, единствено, те искам!"
(Л. Нешев)
Нима ще дръзнеш да ме отвлечеш?!
Смелчак! Познаваш ме отдавна...
Готов ли си копривата сурова да ядеш,
че вечно нямам време да я свàря!
В движение прехвърлям се от влак на влак,
а ти готов ли си нащрек да бъдеш,
кога стремглаво в бездната ще полетя,
след мен въже да хвърлиш бърже?
Докрай опънат вечно арбалет.
Достатъчна е мисъл, да изстрелям
колчан емоции, до една не в ред.
Готов ли си за сляпо, на посоки целене?
Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!
Готов ли си, щом счупя спектрографа,
с мен нови цветове да преоткриваш?
Такъв завършен, знаеш, съм карък,
готов ли си, повеждайки ме пак нагоре,
да се оплитам с всеки дребен стрък
и да оставам във вредната ми диаспора?
Ще дръзнеш да ме отвлечеш! Смелчак!
За себе си, единствено, ме искаш!
Тогава нека да ти кажа, за капак,
че само за устенцата ти съм лъжица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
