Нима си някъде
***
Нима си някъде, нима те има
далече нейде по света?
Нима животът ми ще мине
за тебе без да разбера?
Но ти си някъде и дишаш,
в прегръдките на някоя жена,
и улиците в своя град пресичаш,
отново преоткриваш любовта.
За теб не съм аз даже непозната,
и ти не ще узнаеш мойто име,
не ще узнаеш, че съм на земята,
че дишам в пролет, лято, есен, зима…
Но все пак моят ден е слънчев, топъл
и всеки миг е с вкус на шоколад,
и има музика във всяка нота,
във всяка глътка въздух – аромат.
… … … …
Прегради – много във живота,
но няма непреодолима,
защото знам, че съществуваш,
защото знам, че теб те има.
18.03. 2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
