Нима си някъде
***
Нима си някъде, нима те има
далече нейде по света?
Нима животът ми ще мине
за тебе без да разбера?
Но ти си някъде и дишаш,
в прегръдките на някоя жена,
и улиците в своя град пресичаш,
отново преоткриваш любовта.
За теб не съм аз даже непозната,
и ти не ще узнаеш мойто име,
не ще узнаеш, че съм на земята,
че дишам в пролет, лято, есен, зима…
Но все пак моят ден е слънчев, топъл
и всеки миг е с вкус на шоколад,
и има музика във всяка нота,
във всяка глътка въздух – аромат.
… … … …
Прегради – много във живота,
но няма непреодолима,
защото знам, че съществуваш,
защото знам, че теб те има.
18.03. 2003г.
© Василена All rights reserved.
