Oct 15, 2006, 2:00 PM

Нима си някъде 

  Poetry
803 0 10

 

 

                                                ***                                               

 

                            Нима си някъде, нима те има

                            далече нейде по света?

                            Нима животът ми ще мине

                            за тебе без да разбера?

 

                            Но ти си някъде и дишаш,

                            в прегръдките на някоя жена,

                            и улиците в своя град пресичаш,

                            отново преоткриваш любовта.

 

                            За теб не съм аз даже непозната,

                            и ти не ще узнаеш мойто име,

                            не ще узнаеш, че съм на земята,

                            че дишам в пролет, лято, есен, зима…

 

                            Но все пак моят ден е слънчев, топъл

                            и всеки миг е с вкус на шоколад,

                            и има музика във всяка нота,

                            във всяка глътка въздух – аромат.

 

                            … … … …

 

                            Прегради – много във живота,

                            но няма непреодолима,

                            защото знам, че съществуваш,

                            защото знам, че теб те има.

 

                                                       

                                                             18.03. 2003г.

© Василена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??