Нима свърши...
Нямам време да се върна към тебе.
Далече си вече. Твърде далеч.
Растоянията, дните, животът ми дреме
в очакване ти да продумаш чрез поредната вещ.
Всички подаръци, думи и клетви,
всичкият смях по света разпилян...
Кажи ми какво е, аз немога да кажа,
кажи ми какво е, аз явно незнам...
Аз и сега съм готова да чакам...
Аз и сега искам да плача...
Но вместо това аз бягам, и днес бягам,
остави ме, обръщам се към нищото празна...
Не вярвам!Не вярвам, че свърши завинаги.
Завинаги е толкова, толкова дълго...
Но какво е времето когато обичаме,
и какво е когато нещо свърши напълно...
Далече си вече. Твърде далеч.
Растоянията, дните, животът ми дреме
в очакване ти да продумаш чрез поредната вещ.
Всички подаръци, думи и клетви,
всичкият смях по света разпилян...
Кажи ми какво е, аз немога да кажа,
кажи ми какво е, аз явно незнам...
Аз и сега съм готова да чакам...
Аз и сега искам да плача...
Но вместо това аз бягам, и днес бягам,
остави ме, обръщам се към нищото празна...
Не вярвам!Не вярвам, че свърши завинаги.
Завинаги е толкова, толкова дълго...
Но какво е времето когато обичаме,
и какво е когато нещо свърши напълно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
