Aug 15, 2005, 12:07 AM

Нима свърши...

  Poetry
1.1K 0 2
Нямам време да се върна към тебе.
Далече си вече. Твърде далеч.
Растоянията, дните, животът ми дреме
в очакване ти да продумаш чрез поредната вещ.

Всички подаръци, думи и клетви,
всичкият смях по света разпилян...
Кажи ми какво е, аз немога да кажа,
кажи ми какво е, аз явно незнам...

Аз и сега съм готова да чакам...
Аз и сега искам да плача...
Но вместо това аз бягам, и днес бягам,
остави ме, обръщам се към нищото празна...

Не вярвам!Не вярвам, че свърши завинаги.
Завинаги е толкова, толкова дълго...
Но какво е времето когато обичаме,
и какво е когато нещо свърши напълно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...