Поиска да си с мен и не попита
какво ли искам аз от тази среща.
Сънят ми като слънчице политна
и исках да ти кажа важно нещо.
Човек един до мен да е копнея,
сърцата ни по изгрев да се сливат.
Жената в мен копнее да си с нея,
душата - да изтриеш всичко сиво.
Прощавам ти, че много се съмняваш,
съмнявам се и аз в света вълшебен.
Не си ме победил - но ме спасяваш,
от падане в нещастие подземно.
Забел. Повторенията в стихотворението съм оставила съвсем нарочно - така ми се струва хубаво.
© Йоана Всички права запазени
contessa (Светла Асенова) Радвам се, че така мислиш!