23.08.2019 г., 23:01  

Нишки щастие

782 5 8

Нишки щастие

 

Поиска да си с мен и не попита 
какво ли искам аз от тази среща. 
Сънят ми като слънчице политна 
и исках да ти кажа важно нещо. 

 

Човек един до мен да е копнея, 
сърцата ни по изгрев да се сливат. 
Жената в мен копнее да си с нея, 
душата - да изтриеш всичко сиво. 

 

Прощавам ти, че много се съмняваш, 
съмнявам се и аз в света вълшебен. 
Не си ме победил - но ме спасяваш, 
от падане в нещастие подземно. 
 

 


Забел. Повторенията в стихотворението съм оставила съвсем нарочно - така ми се струва хубаво. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря за оказаното внимание!
    contessa (Светла Асенова) Радвам се, че така мислиш!
  • Повторенията са си напълно на място...
  • vega666 (Младен Мисана) Радвам се, че усети и хареса
    Ranrozar (Стойчо Станев) … е най-голямото щастие
    maistora (Красимир Тенев) Радвам се на положителната оценка
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Наистина, така е
    Patrizzia (Надежда Ангелова) Много се радвам, че хареса финала, за мен е много специален
    Благодаря за топлото присъствие, да имате прекрасен ден!
  • Финалът!
  • Тези нишки щастие са невидимото което ни спасява от"нещастие подземно".

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...