20.10.2016 г., 9:25

Нищо и Всичко

637 0 0

И пак и пак се лутам във забрава,

потънала във мрака на своята душа.

И искам да намеря своята жарава,

и под нейна власт да изгоря света.

 

Искам да намеря своя път,

да знам какво, къде и как.

Да ме разчупват ледове на чужда плът,

и да потъвам бавно пак във мрак.

 

Жадна съм за капки светлина,

водени от огнен лъч.

И страх ме е отново да потъна във нощта,

пропита със безумна жлъч.

 

С усилие въздух пак поемам,

молейки се за пощада,

вземам малко и мечтая как изчезвам,

а той изстисква пак сърцето ми с наслада.

 

Правя крачка-две,

а болката не спира.

Връщам се назад,

а тя безжалостно ме кара да умирам.

 

Стъпвам във страни, с надежда да успея,

въздух пак поемам, но от болка почвам вече да се смея.

Стоя, не мърдам, гледам без да мигам,

този път не е за мен – ще се прибирам.

 

Сега стоя и чакам пак сама.

Чакам аз, да дойде пак нощта,

да ме погълне във безкрайната си нищета,

и да ме изпепели във огън на страстта.

 

Дробовете ми се свиват,

нещо ги убива.

Секундите се нижат,

времето не стига.

 

Търся безнадеждно някаква пролука,

а около мен – стени.

И тогава падам безметежно във дълбока дупка,

пълна със изгаснали мечти.

 

Всяка с мене си говори,

обяснява колко е била красива,

а във следващия миг зората се пророни,

и видях как всяка е изгнила.

 

Задавена от смрад и разочарование,

опитах да избягам надалеч.

Но къде ще бягам в отчаяние?

Нима доброто ще възтържествува веч?

 

Тогава спрях,

трепереща от страх,

обърнах се назад и нищо не видях!

Само множество предмети, потънали във прах.

 

Върнах се и болката изчезна.

Вече дишах, но пак не можех да излезна.

Огледах се, и чак сега разбрах:

животът бе изчезнал, а пък аз умрях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МарияБ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...