Нищо не мога повече да ти дам...

Поезия

1K 0 18

Нищо не мога от мен да ти дам,

ограби ни неусетно времето.

Само едно ми остана сега,

сърце разбито и сломено.

Като скъсала се броеница

се изнизаха пред нас годините

и оставиха своите дири

по нашите лица завинаги.

Угасна пламъкът на любовта ни.

Затрупа го леденият сняг.

Остана само светло-сива пепел,

скрила дълбоко една малка искра...

Аз нищо не мога вече да ти дам,

само разбито сърце, което обича.

Но ще дойде пролет и изпод пепелта

ще изникнат и цъфнат кокичета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Пепина!
Закъснял поздрав и от мен!

2007-04-20T17:36:57+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Въпрос на виждане Дайк. Аз си представям чиста (като любовта), светло сива пепел, върху която снежно бяли кокичета биха стояли добре. Но не това е основната ми идея, а новото, чистото и надеждата...

2006-05-02T16:46:56+03:00
daik (Георги Динински)

Ох, тамън да кажа голямото БРАВо ама... ей това с кокичетат от пепелта си го представих...
Извинявай...
Стихът е хубав но това накрая ...не може ли кокичетата да си никнат от снега? Моля..!

2006-04-01T00:36:34+03:00
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

"...Като скъсала се броеница
се изнизаха пред нас годините..."

Ех мила Пепа, така е! Да ни беше казал някой, че времето е така жестоко..! Горе главата момичето ми, кокичетата вече израстват! Много ми хареса, чудесно е! Достойно - (6)!!!

2006-04-01T00:04:27+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Благодаря на всички! Благодаря ви за хубавите думи!

2006-03-31T22:39:22+03:00