Pepina (Пепа Деличева) Pepina (Пепа Деличева)
1 774
Mar 30, 2006, 5:22 PM

Нищо не мога повече да ти дам...

  Poetry
1K 0 18

Нищо не мога от мен да ти дам,

ограби ни неусетно времето.

Само едно ми остана сега,

сърце разбито и сломено.

Като скъсала се броеница

се изнизаха пред нас годините

и оставиха своите дири

по нашите лица завинаги.

Угасна пламъкът на любовта ни.

Затрупа го леденият сняг.

Остана само светло-сива пепел,

скрила дълбоко една малка искра...

Аз нищо не мога вече да ти дам,

само разбито сърце, което обича.

Но ще дойде пролет и изпод пепелта

ще изникнат и цъфнат кокичета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Браво, Пепина!
    Закъснял поздрав и от мен!
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Въпрос на виждане Дайк. Аз си представям чиста (като любовта), светло сива пепел, върху която снежно бяли кокичета биха стояли добре. Но не това е основната ми идея, а новото, чистото и надеждата...
  • daik (Георги Динински)
    daik (Георги Динински)
    Ох, тамън да кажа голямото БРАВо ама... ей това с кокичетат от пепелта си го представих...
    Извинявай...
    Стихът е хубав но това накрая ...не може ли кокичетата да си никнат от снега? Моля..!
  • ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
    ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
    "...Като скъсала се броеница
    се изнизаха пред нас годините..."

    Ех мила Пепа, така е! Да ни беше казал някой, че времето е така жестоко..! Горе главата момичето ми, кокичетата вече израстват! Много ми хареса, чудесно е! Достойно - (6)!!!
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Благодаря на всички! Благодаря ви за хубавите думи!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0