5.09.2008 г., 16:42

Нищо не може да я спре (дует)

506 0 0
(дует с Боби М.)

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.


И отблъснат, наказан, вързан, смазан,
омотан с множество въжета от лъжи,
не виждам, чувам, искам, мечтая,
както някога позволяваше ми ти,
Объркан, отложен, временно повреден,
всички грешки, които допуснахме
са събрани и подредени някъде из мен
и ако трябва да погледна сляпо...

Очите не виждат светлината,
пръстите не сещат свободата,
устните не вкусват красотата,
мрак и камък градят тъмницата
на самотата...


И прегрешил, окован в мрак, заслепен,
душата се рови из калта и пак плаче,
аз не намирам време, място, дори ден,
да мога да избягам, нямам място значи
всичко, до което се докосвах е лъжата,
и сега моите представи бързо изпопадат,
това, което беше заключено в душата,
са малките искрички, които вече страдат.

Душата му бе крепост,
но допусна грешка,
грешката на любовта,
и душата падна в плен
на обичта...


А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.

Не мога да се опитвам повече,
не мога да се сдържам вече в мен,
няма място просто за нищо...
нищо освен...
нищо освен...
нищо освен...
освен...
... ЛЮБОВ

И ставам по-силен...
Сега е плът... обвивка без душа,
(Тази обреченост сега завършва)
Сега е слепота без светлина,
   (Моите думи дано стигнат до теб)
Сега е допир със стена,
  (Само спомените ли прегръщам)
Целувка с каменния мрак
  (и всичко останало ми от теб...)
на самотата...
а нея...
... нищо не може да я спре...

А тя бе крехка...
Като връзката на живота със смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...