Колко
много лета...
Живях като мост.
Спокойно другите
през реката да минат.
Бях оня дълго чакан бряг.
и белият му кораб
с големите платна...
Където птиците уморени
се завръщат, да спят.
Господарка бях на всяка
нощ... И лесно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.