Dec 13, 2006, 12:24 AM

НИЩО НЕ СТОРИХ...НАРОЧНО 

  Poetry
779 0 9

Колко

много лета...

Живях  като  мост.

Спокойно  другите

през реката да минат.

Бях  оня  дълго чакан бряг.

и белият му  кораб

с големите платна...

Където птиците уморени

се завръщат, да спят.

Господарка бях на всяка

нощ... И лесно 

скривах  всякаква

жестокост...

/Ония

живи въглени,

свистят,

заливах ли ги със вода

студена.../

Можех и разкъсвах

пазвата

на новия ден…

Че

утрото казват... Мъдрее.

И  разтворях  ръце,

и можех да пея... Да пея.

Дали бях права?

Дали?...

Нищо не сторих нарочно.

Нищичко даже случайно.

Река бях  и мост,
за другите- бряг

Пълна до горе преливах.

Сега...

Дърво с обелен дънер.

Като

самотен пътник,

приседнал преди тръгване.

Колко много лета!

Много лета. Като прашинки

леко се реят сега...

И търсят път към небето.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!!! Поздравление!!!
  • Малки са ми думите, Веси!
    Стихът ти диша!
    Невероятна си!
    Поклон!
  • Прекрасен стих Веси! Накара ме да се замисля и краят му малко ме натъжи! Но какво да се прави, това е живота! Трябва да го приемаме такъв какъвто е и какъвто ние сме си го направили.
  • Сърдечен поздрав, Веси!
  • Прекрасен стих!!!
  • Ще си позволя да използвам една реплика на Джейн, но тя напълно отговаря на това, което чувствам.Поклон поете!
  • "Много лета. Като прашинки
    леко се реят сега...
    И търсят път към небето."
    Това е истинският път!
    Отново силен стих Веси!
    Много истински!!!


  • Мост... хареса ми... към истинската поезия, много има да се учим от теб! Великолепна си!
  • Превъзходен и силен стих!
    Веси,чудесна си!!!
Random works
: ??:??