7.06.2009 г., 18:22

Нищо ново

1.2K 0 5

 

 

НИЩО НОВО

 

Нищо ново

в този стар и подъл,

сбъркан свят.

Отново непочтеност.

Отново съм мишена.

Отново някой, скрил лице,

ме удря подло в гръб.

Ударът – насочен срещу друг.

Чрез мен!

Отново вместо мене някой друг избира,

отново някой бъдещето ми решава,

отново някой ме продава,

отново някой пророкува,

отново някой ме рисува,

(без да ме познава),

отново някой мести, разпределя.

Отново друг му вярва.

Отново смърт.

Защо бе, хора?

Докога?

Аз исках малко –

обич някому да дам

и обич да получа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "новото е добре забравеното старо"!
    или както пише в Библията(която ми е настолно четиво)
    "и няма нищо ново под слънцето.това което е било, е това което ще бъде"!!!

    ...........

    Юле, отвори се към хората...
    дай си шанс и ще видиш как всичко ще се промени...!!!

    поздрави от вълчан...!!!
  • "Искай...ще получиш!"
    Виж за този начин не бях се сетила. А колко време трябва да искам, ще ми кажеш ли? И в каква поза, за да получа?

    Благодаря ви. Всеки го заслужава.
  • Искай...ще получиш! Искрено и истинско!
  • Обичай и бъди обичана,защото го заслужаваш!Прегръщам те!
  • Защо в минало време..сега не искаш ли? А какво по-ценно може да пожелае човек?Не се предавай!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...