Нищо ново под слънцето или За приятелствата и предателствата
Иде хлад от очите ти. От моите – също
и без тебе, за кой ли път вече, замръквам.
Беше в моя живот като хляба насъщен,
а сега те откъсвам, от себе си късам…
Зее болно в душата след теб празнота.
Разгневена. Огромна, като вяра в приятел.
Като сянка студена. Тежка като вина
и неочаквана. Като предателство.
Нищо ново под слънцето. Просто умира
едно старо приятелство с доверчиви очи.
А сърцето ми черна горчилка събира
и безкрайно, и глухо, и тежко мълчи…
09.07.2007г
и без тебе, за кой ли път вече, замръквам.
Беше в моя живот като хляба насъщен,
а сега те откъсвам, от себе си късам…
Зее болно в душата след теб празнота.
Разгневена. Огромна, като вяра в приятел.
Като сянка студена. Тежка като вина
и неочаквана. Като предателство.
Нищо ново под слънцето. Просто умира
едно старо приятелство с доверчиви очи.
А сърцето ми черна горчилка събира
и безкрайно, и глухо, и тежко мълчи…
09.07.2007г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружена Всички права запазени
