25.01.2008 г., 13:40

Нищо няма да се промени

1K 0 6
Едно мое стихотворение, надявам се да ви хареса... и може би да се замислите... не знам дали се води ''философска'' или ''гражданска'' подкатегория :D


Нищо няма да се промени.

Ден след ден. Сиви дни...
Самота и вън вали.
Цветята са увехнали, спомените - стари.
Робуване на чужди идеали.
Хора без сърца, обещания забравени.
Чужди лица и усмивки оставени.
Пустош и глад. Писъци.
Хора в черните списъци.
Животни в Червената Книга.
Мракът над трупове се надига.
Войни, бомбардировки.
За кмет раздават листовки.
Мизерия и мръсни спинцовки.
Болка, болка. Лунатици.
Бой на фанатици.
Гробове и проклятие.
Едно обърнато разпятие.
Счупена ваза и болести.
Мъртви, изхвърлени в пропасти.
Политика. Дървета изсечени.
Нефт във водата. Обречени.
Празни думи изречени.
Нищо няма да се промени.
Ден след ден. Сиви дни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...