booksforreal (Антония Петкова )
14 7
20.04.2015 г., 18:09 ч.

Но 

  Поезия » Любовна
774 0 4

-Но аз ти носих рози. Казвах ти, че си красива.

-Ала всъщност искаше мръсница - палава, игрива.

Винеше ме, че се срамувам и че на желанията ти не робувам.

-Но аз ръката ти държах, в онзи ден когато плака!

-А кой после ме остави - сама и сломена в мрака?

-Но аз косите ти все галих и те утешавах. 

-А забравяш ли кой ме хули и на кого аз вечно прощавах?

-Но аз все хвалих те пред близки и познати.

-Кои? Ония хиени ли... само със пари богати!

-Но ти беше всичко, всичко си и днеска.

-Не искам повече да се чувствам като създадена от теб гротеска. 

-Но моля те постой, аз всичко ще поправя!

-Не искам да стоя, омръзна ми от твоята омая.

 

© Антония Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много на всички! Поздрави!
  • И на мен ми хареса диалога!
  • хубаво е... нестандартно и вълнуващо...
    поздравления..
  • Интересно като диалог. Много искрено, тъжно и болезнено .
    Истинската любов не може да възприеме лъжата. Това е толкова естествено, защото и Бог е Любов - това е най-съвършената истина.Поздрав от сърце и приятна вечер, мило момиче!
Предложения
: ??:??