Но
-Но аз ти носих рози. Казвах ти, че си красива.
-Ала всъщност искаше мръсница - палава, игрива.
Винеше ме, че се срамувам и че на желанията ти не робувам.
-Но аз ръката ти държах, в онзи ден когато плака!
-А кой после ме остави - сама и сломена в мрака?
-Но аз косите ти все галих и те утешавах.
-А забравяш ли кой ме хули и на кого аз вечно прощавах?
-Но аз все хвалих те пред близки и познати.
-Кои? Ония хиени ли... само със пари богати!
-Но ти беше всичко, всичко си и днеска.
-Не искам повече да се чувствам като създадена от теб гротеска.
-Но моля те постой, аз всичко ще поправя!
-Не искам да стоя, омръзна ми от твоята омая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Петкова Всички права запазени
