26.03.2008 г., 18:05

Но казвам ти СТИГА

787 1 5
Аз, глупачката наивна, сляпо вярвах в любовта,
без дори да подозирам, че била е тя лъжа,
без за миг да се досетя колко безразличен си към мен
и тъй живях в заблуда всеки минал ден.

Имаш красиво лице и чар фатален,
но всичко друго си взел назаем,
за да можеш любов да си купуваш
и да скриеш, че като човек нищо не струваш.

Но казвам ти стига! Без мен оставаш,
остави ме на мира и не се прави, че за мен страдаш,
страдаш за твоето его, което сега смущавам
и с моето "СТИГА" пред приятелите ти те злепоставям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...