2.05.2018 г., 19:50

Но кой си всъщност ти?

612 0 0

 

Но кой си всъщност ти,

че имаш май повече лица.

Обичах те, надявах се – и ти.

Но оказа се, че ти си с две лица.

А казваше, че ме обичаш.

Аз ти вярвах. Подадох ти ръка.

Вярвах в теб и любовта.

Но прикривал си се

зад усмивката фалшива.

Второто ти аз, оказа се жестоко.

Усетих болка в гърдите.

Изтръгна моето сърце.

Погуби младостта.

Едва ли подозираш

какво ми причини.

Споделях твоя път,

докато ти си лъгал,

без да спреш дори за миг.

Кой си всъщност ти, сега разбрах.

Прикрит, самовлюбен егоист.

Без свян изричаш пак лъжи.

Усмихваш се отново,

с лъжовен поглед обещаваш.

Отново се прикриваш,

но как да ти повярвам,

когато вече знам,

зад фалшивата усмивка

се крие второто ти аз.

Твоята лъжа, пътя раздели.

Тръгвам си от теб излъгана.

Недей, не ме търси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...