12.08.2008 г., 21:58 ч.

Но не и сега 

  Поезия » Любовна
667 0 9

Когато бях свещ,
горях, топях се,
бях восък горещ.
Когато бях море,
исках да те прегърна,
а твоето сърце
с усмивка иронична
погледна ме и се обърна...

 

Когато бях река,
исках в теб да се влея.
Когато бях слънце,
исках за теб да изгрея.

 

Исках! Исках тогава...
Сега само се питам защо.
Може би малко съжалявам
и се чудя какво би било,
ако беше, ако беше и ти...

 

Когато бях кръв,
исках в твоите
вени да тека...
Когато... тогава...
но не и сега...

 

Посветено на моята най-добра приятелка! Само той ще съжалява... С обич за теб, Деси!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много трогателно и силно!Поздрав Вили!!!
  • топло...написано с обич...
    хубаво е...мила Катя.
  • Великолепен стих!!!Поздрав,Кате!
  • Като наричане за топлина...Съдбовно някак...!Абе силно!!!
  • благодаря ти! Обичам те! Ето това е истинския приятел - да преживява с теб дори и непоносимата болка... прекрасно е... а аз- ще се оправя, нали си имам теб :*
  • Да си призная... имаше и личен мотив от нещо старо, но написах стиха главно заради моята приятелка
  • Кате, явно си много добра приятелка щом си написала такъв красив и емоционален в минор стих. Поздравления!!! А нека приятелката ти не се предава, ще бъде щастлива скоро - стига тя да си го позволи.
  • Когато бях кръв,
    исках в твоите
    вени да тека...
    Когато... тогава...
    но не и сега...

    ----------------------

    Силно!!!
    Стиха е... как да кажа... НЕВЕРОЯТЕН!
    Тъжно, но факт!
  • Така е...Поздрав и от мен за двете ви
Предложения
: ??:??