Но не и сега
Когато бях свещ,
горях, топях се,
бях восък горещ.
Когато бях море,
исках да те прегърна,
а твоето сърце
с усмивка иронична
погледна ме и се обърна...
Когато бях река,
исках в теб да се влея.
Когато бях слънце,
исках за теб да изгрея.
Исках! Исках тогава...
Сега само се питам защо.
Може би малко съжалявам
и се чудя какво би било,
ако беше, ако беше и ти...
Когато бях кръв,
исках в твоите
вени да тека...
Когато... тогава...
но не и сега...
Посветено на моята най-добра приятелка! Само той ще съжалява... С обич за теб, Деси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
