Но не сама...
Но не сама...
***
Днес изправена пред себе си заставам
С обрулена, оголена душа
И упреците свои опрощавам
Пред нищо вече няма да се спра.
Житейските уроци аз научих
Сама прокарах път във угарта
Свирепата пестница я понесох
Останах права и не трепнах със глава
И какво от това, че сила демонстрирам
Какво от това, че боря се сама
А животът тъй примамлив игнорирам
Отпращам всичко с ледено сърце
Нима някой ще ми каже "Браво"
Нима някой ще ме оцени
Отдавна знам че даденото ти по право
Не винаги до теб достига, но уви...
Обрулена, оголена, самотна
Посрещам есенните ветрове
И като изгубена в морето платноходка
На пламъчето малко не давам да умре
Пазя го дълбоко вътре в мене
Пламъче – искрица за живот
За времето, когато ще я забележи
В случайна среща новият *"късмет"
Понякога и аз съм уморена
Припомням си, че съм жена
Е вярно, до смърт предадена, ранена
Но пак красива птица със крила
Жадувам полетът във висините
Ефирна, прелестна душа
Душа готова да политне
Но не сама, но не сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
