25.10.2008 г., 11:09

Но така е

1.1K 0 4

Греховете вече са моя сянка,
да обърквам хората ми е специалност.
Колко сълзи на този свят причиних,
а още колко сърца разбих...
Ледената кралица ми викат...
Един по един всички отпадат,
но така е... веднъж подарила сърцето си,
няма връщане назад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбивай сърца детенце!
  • Благодаря на Били и Ранения пътник..А относно Аничка..всеки има правото да си каже мнението..
  • ..Аз няма да коментирам стиха.
    Искам да кажа, друго нещо което ми направи впечатление....
    Не разбирам, защо някой хора може да са толкова злобни и брутални...
    Момичето се е постарало, а те с тези ниски оценки, направо му разпиляват труда, който отива по дяволите...
    Ок , не ви харесва но нужно ли е да омърсявате по този начин, стиховете....
    Не само тук, и на други места също съм забелязал....

    Няма лоши стихове...има харесвани и не разбрани....
    това че за някой не е хубав съответният такъв, за друг може точно той да е перфектен.

    Поздрави Ива...
  • може би аничка от долния ред не те е разбразла, но аз мисля, е успях подарила си сърцето си на един и то вее не може да бъде на другиго хареса ми поздрави

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...