16.08.2006 г., 7:31

Но знам

1K 0 1

Но знам

Не зная дали ще си спомниш,
за мъничко цвете едно.
Не зная дали ще запомниш
и кратичко стихче само.
Не зная дали ще намираш
в очите ми огън и плам.
Не зная дали ще ме спираш
от болка и мъничко срам.
Не зная дали ще обичаш
целувки от нежност и страст.
Не зная дали ще отричаш
над мене че дал съм ти власт.
Но зная, че ти си за мене
красива нова звезда.
Но зная, че идвало време
тъгата да спи сред калта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Минков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Челси за всичките ти похвали. Снощи бях решил да ти оставя някакво съобщение което така или иначе не мога да възпроизведа днес, но нещо се прецака нета. Та още веднъж - БЛАГОДАРЯ

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...