Но знам, че "то" ме чака...
Тръгвам си от "тук"...
Напускам мрака...
без да знам къде е "там"...
Но знам, че "то" ме чака...
Звучи някак банално
поезията от храма...
Решил съм,
поемам нататък...
в посока обратна на пътя,
по който ме доведе рогатият...
Там пак ще сме двама,
въпреки че знам,
... ще ми липсва
всичко от "тук"...
Фатално сякаш
трепти тъмнината...
Напук на този живот,
напук...!
Свещите в пясъка
вече догарят...
Има и друг...!
Дали е време да тръгвам,
дали...?
Да пусна онази светлина
... пътеводната,
посетила наскоро
съня ми.
Отивам някъде...
Мистериозно се завърта
маршрутът...
Ще се спирам тук и там
в грандиозния
поход на мравките.
Мислите си редя...
като пеперуди
по парапета крайпътен...
Редя ги и се смея
на себе си чак,
... как измислих
тази ужасия...!?
Напук на мрака,
незрящ...
ослепен от внезапния блясък
на пролетна светлина...
сега искам малко,
само малко...
Тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Николов Всички права запазени
