Ноемврийски видения
НОЕМВРИЙСКИ ВИДЕНИЯ
Крепя на главата си
сивата корона на деня
и многоизмерно се вписвам
в ноемврийската изометрия.
В алени кюмбета спомени горя
и сърбам димящо кафе.
На метри от мен
едно протяжно море
старозаветно пее.
Към него вълна след вълна
търкалят телеса -
търсачи на вечност.
Завръщат се, напоени
с ухание на пот
и с пясъчни гласове.
А аз, увита в думи,
крия корен
във вестникарска будка.
Светът чука
по стъклото на перископа.
Дъжд тръска сълзи
от пазвата си висока
и ражда вибрации
от тъга и неразгадани знаци.
Броеницата на ума
трака мънисто след мънисто
ту напред,ту назад -
отброява житейския маскарад.
Върху асфалта
девойчета - ноемврийски цветя -
допрели съцветия,
звънко възпяват живота.
Розови храсти край отсрещния блок
сънуват идното лято.
Бакърени пламъци мятат листата -
изчерпани малки слънца.
Приземени, затварят кръговрата.
Смахнати возила
стрелят по тишината
и оставят автографи
по минорните ми сетива.
А аз все така,
песъчинка по песъчинка,
извайвам плажа
и телепатично говоря с морски сирени.
В мрежата ми се мятат
на минутите сребърните кореми.
Потъвам отново в себе си -
многоизмерна
в ноемврийската изометрия...
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
