8.09.2018 г., 18:05  

Ноктюрно

621 1 4


Чакам те, но теб те няма.
Искам те, но ти не знаеш.
Липсваш ми, но тя на тебе липсва.
Чувствам те, но ти дори не ме познаваш.

 

Ти си там, о, нейде под небето!
А аз съм тук... под същото небе.
Аз пращам ти целувка в тишината,
а болката разцепва я на две.

 

С това аз свършвам, но не е раздяла.
Ще чакам да те видя утре пак.
Звездите ще крещят, Луната бяла
ще лее сълзи в пагубния мрак.

 

1998

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...