5.08.2009 г., 0:29

Ноктюрно за любовта

824 0 2

Това не са просто думи, за да замажа сегашното положение,
това е моето кратко, но истинско любовно обяснение...
Кратко е, защото редовете никога няма да стигат,
но истинско е, защото думите право от сърцето излизат!
Обичам те!

Даже когато съм ти адски ядосана,
обичам усмивката горчиво захаросана,
обичам те все повече със всеки изминат ден,
обичам те, когато ми казваш, че си само за мен!
Липсват ми прегръдките ти, когато за секунда те няма,
липсват ми тогава думите, които ме карат да съм засмяна...
Обичам да те гледам, когато спиш,
просто не знаеш колко си сладък -
как устните леко кривиш
като най-красивия сънчо малък...
Обичам да ми казваш колко много ме обичаш,
обичам да чувам с каква нежност името ми изричаш...
Всяка секунда искам до мен да те имам,
всяка вечер искам до теб да заспивам
и всяка сутрин нови светове в прегръдките ти да откривам...
Искам да ти кажа и колко те обичам,
искам сега да знаеш как душата си пред теб събличам...
Ще те целувам днес, но и утре пак ще бъдеш мой,
за мене ти, Асене, си повече от поредното момче - ти си моят герой!

Искам само да знаеш колко много те обичам, Асене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както съм казвала и преди.. Не пиша стихотворения.. пиша рими, просто рими като за хип хоп тракове.. Исках да ги споделя и с другите, това е
  • Много хубаво! Няма много поезия тук. Това е едно стиховизирано есе... Тоест - нищо! Ако искаш да му кажеш нещо, просто му го кажи в очите. Така ще свърши по-добра работа, отколкото това тук...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...